На 6 март 2025 г. Съдът на ЕС наложи глоби на пет държави-членки на Европейския съюз за неизпълнение на задължението за транспониране на Директивата за лицата, които подават сигнали за нарушения. (Whistleblowing protection)
Петте държави, които получиха глоби, са Германия, Люксембург, Естония, Чехия и Унгария.
Германия беше глобена с 34 милиона евро, Чехия трябва да заплати 2,3 милиона евро, а Унгария – 1,75 милиона евро. Люксембург и Естония получиха глоби от до 500 000 евро.
Във всяка една от тези държави има специфични проблеми, които доведоха до неизпълнение на изискванията на Директива 2019/1937.
Германия
Германия въведе своя Закон за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения (HinSchG), който влезе в сила на 2 юли 2023 г. Законът задължава организациите да създадат канали за подаване на сигнали и да осигурят защита за лицата, които разкриват нередности. Въпреки това, тези мерки ще бъдат ефективни само ако лицата, подаващи сигнали, се чувстват адекватно информирани, защитени и подкрепени.
Федерална република Германия също така посочва, че създаването на канали за вътрешно подаване на сигнали в общините и свързаните с тях структури е в компетенцията на регионалните законодатели, което създава допълнителни трудности за ефективността на защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения.
Законодателството в Германия предвижда оценка на закона до средата на 2025 г., но в проекта на федералния бюджет не са предвидени средства за тази цел.
Според информация от Whistleblowing International Network (WIN) много общини и компании все още не са създали вътрешни канали за подаване на сигнали и че правителството не показва намерение да коригира недостатъците на закона. Сред основните проблеми в германската правна рамка са:
- Тесният обхват на закона, който се фокусира основно върху правни нарушения и изключва други форми на тежки злоупотреби.
- Изключването на въпроси, свързани с националната сигурност и разузнавателните служби.
- Стесняващият обхват на обхвата на защитата за лицата, които разкриват класифицирани държавни документи.
- Ограничаващи и неясни условия, при които лицата могат да направят публични разкрития.
Люксембург
Европейският съд глоби Люксембург за това, че не е приел правила, засилващи защитата на подателите на сигнали, които разкриват измами, укриване на данъци, нарушения на данните и други неправомерни действия.
През 2019 г. държавите-членки на ЕС се съгласиха да прилагат разпоредби, изискващи от компаниите да създадат вътрешни канали за лицата, подаващи сигнали за нередности, и да ги защитават от репресии като уволнение, понижение или съдебни спорове.
Естония
Естония също бе наказана за забавянето на транспонирането на директивата. Страната започна разработването на закон за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения още през 2021 г., но политическите и административни трудности забавиха приемането му.
Естонският парламент не успя да приеме закона в срок, въпреки многократно направените опити. Това забавяне доведе до налагането на глоби от страна на Европейската комисия. Налагането на глоби беше резултат от продължаващото неспазване на изискванията на директивата.
Чехия
Чехия също бе подложена на санкции заради забавяне на транспонирането на директивата. Законодателството беше одобрено едва през август 2023 г., след редица неуспешни опити и пречки в процеса.
Един от основните проблеми беше дефинирането на обхвата на закона, като Чехия реши да включи не само нарушения на европейското законодателство, но и други форми на корупция и злоупотреби. Допълнителни трудности създаде необходимостта от интеграция на новия закон в съществуващите антикорупционни нормативни актове.
Унгария
Унгария също получи глоба заради забавяне в транспонирането на директивата. Проблемите на страната се свързват с политическото недоразумение относно създаването на механизми за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, както и с трудности при определянето на кои организации ще бъдат задължени да създадат канали за подаването на сигнали.
Общоевропейската картина ясно показва, че забавянето или непълното прилагане на директивата ще води до санкции. Това трябва да бъде стимул за всички държави-членки да приемат необходимите мерки бързо и без допълнителни отлагания.
Липсата на вътрешни канали за подаване на сигнали в много държави показва, че организациите все още не разбират важността на защита на подателите на сигнали.
Без тези канали се създават условия за репресии и обезсърчаване на гражданите в ЕС.
Въпреки приемането на законодателство в държавите – членки съществуват сериозни административни и политически препятствия за неговото ефективно изпълнение.
Това изисква от правителствата да проявят по-голяма ангажираност и желание за коригиране на недостатъците.
Защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения показва, че не е само етично задължение, но и важен инструмент за осигуряване на прозрачност и справедливост в обществото, смята Съда на ЕС.
Информация за решенията на Съда за съответните държави могат да бъдат намерени в официалната страница на Съда на Европейския съюз.