Интервю с Калин Славов, изпълнителен директор на Асоциация „Прозрачност без граници“
– Г-н Славов, как оценявате мащаба на проблема с купения вот в България към момента?
За съжаление, това е една от водещите теми в настоящите избори и има сериозни основания за това. Последните парламентарни избори показаха редица проблеми: Конституционният съд частично касира вота, което доведе до пренареждане на политическото представителство. Освен това имаше и конкретни случаи, като този в Пазарджик, свързан с манипулиране на протоколи при местните избори.
Всичко това показва, че неправомерните и дори престъпни практики остават част от изборния процес у нас.
– Данните на МВР сочат над 570 сигнала за изборни нарушения, повечето от които за купуване на гласове. Тревожна ли е тази тенденция?
Сам по себе си големият брой сигнали не бива да ни изненадва, това е функция на активността на Министерството на вътрешните работи. Той не е автоматичен индикатор дали явлението се разраства или намалява.
По-важното е какво се случва след това. Практиката показва, че от стотици сигнали се стига до десетки досъдебни производства, още по-малко обвинителни актове и в крайна сметка до единични осъдителни присъди. Това е същинският проблем.
– Защо се стига до толкова малко присъди?
Причините са комплексни. Една от тях е, че разследванията и правораздаването се случват на местно ниво, където често има зависимости между участниците в процеса представители на престъпния контингент, полиция, прокуратура.
Затова ние отдавна препоръчваме командироване на външни разследващи органи: полицаи, прокурори и дори съдии, които да прекъснат тези неформални връзки. Разбира се, качеството на разследването също е ключово, защото без стабилни доказателства не може да се стигне до ефективни присъди.
– По-организирано ли е купуването на гласове днес в сравнение с предишни избори?–
Не бих казал, че има съществено нови елементи. Продължават да се използват познати механизми, работа с хора в икономическа зависимост, предоставяне на пари, помощи, дърва за огрев, храна или включване в социални програми.
По-притеснителното е какво се случва на ниво секционни избирателни комисии. Дори когато гражданите гласуват добросъвестно, техният вот може да бъде неправилно отчетен или изкривен именно там.
– В кои части на страната проблемът е най-сериозен?
По-скоро не става дума за конкретни региони, а за тип населени места, такива с висока безработица, силни икономически зависимости и компактни общности, в които влиянието на местни лидери е значително.
Това личи ясно след избори, когато цели секции „преминават“ от една партия към друга. Това е много силен индикатор за контролиран вот.
– Какви са основните механизми за купуване на гласове?
Освен директното плащане, често се използват ресурси от сивата икономика или нерегламентирано финансиране. Поръчващите рядко действат със „собствени“ средства, става дума за мрежи от зависимости между бизнес и политика, с очакване за бъдещи облаги.
Особено уязвими са сектори като строителство, ресторантьорство и услуги, където има значителен дял неформална заетост.
– Променя ли се цената на гласа?
Споменават се суми между 50 и 150 евро, но често не става дума за директно плащане в брой. В много случаи „цената“ се изразява в обещания или услуги, които реално може никога да не се изпълнят.
– Какво е значението на корпоративния вот?
Това е едно от най-трудно доказуемите явления. Не винаги става дума за пряк натиск често работниците възприемат подкрепата за определена политическа сила като гаранция за запазване на работните си места. Така икономическият интерес се превръща в политическо поведение.
– Имат ли ефект полицейските акции преди изборите?
Така нареченото „профилактиране“ на криминалния контингент има ограничен ефект. От една страна, то може временно да възпре част от участниците в схемите. От друга, ако не е подкрепено с реални доказателства и последващи присъди, може да подкопае доверието в институциите.
– Как купеният вот влияе върху легитимността на изборите?
Това е ключов въпрос. Формалната законност не е достатъчна, ако гражданите не вярват, че изборите отразяват реалната им воля.
Ниската избирателна активност и разочарованието от политическия процес водят до порочен кръг, по-малко гласуващи означава по-голяма тежест на купения вот, а това допълнително демотивира гражданите.
– Какво могат да направят гражданите, ако станат свидетели на нарушения?
Най-лесният вариант е да подадат сигнал до МВР. Могат също да се обърнат към прокуратурата. Важно е обаче да са готови да съдействат и на по-късен етап включително като свидетели в съдебния процес.
За съжаление, много хора се отказват именно на този етап не толкова от страх, колкото от нежелание да излязат от зоната си на комфорт.
Източник: bTV радио.