Сесия на Комисията на ООН за предотвратяване на престъпността и наказателно правосъдие (CCPCJ) приключи с приемането на три резолюции с консенсус. Борбата с корупцията премина като свързваща нишка през цялата седмица, в новите текстове, в дебатите и поставена в по-широката рамка на международното сътрудничество срещу организираната престъпност.
Резолюцията за измамите: най-същественото антикорупционно съдържание.
Централният документ с антикорупционно измерение беше резолюцията срещу транснационалните измами, внесена съвместно от Япония, САЩ и Обединеното кралство. Признавайки бързия растеж и нарастващата сложност на измамите по света, Комисията призова за по-строги мерки в областта на предотвратяването на престъпността и наказателното правосъдие, особено срещу кибер-измами, извършвани от организирани престъпни групи.

Текстът е важен от антикорупционна гледна точка, защото изрично свързва измамите с по-широка престъпна екосистема, която включва и корупцията като фактор, който ги улеснява. Тя насърчава засилено международно сътрудничество, по-силни публично-частни партньорства, подобрена подкрепа за жертвите и по-широко използване на технологии за предотвратяване, разкриване и разследване на измамите.
Документът също така признава „индустриализацията“ на измамите чрез мрежи от scam центрове и потвърждава необходимостта да се работи за разбиване на структурата на мрежите за измами. Акцентът не е върху отделните извършители, а върху корупционните и финансовите механизми, които правят тези престъпления възможни.
Извън текстовете на резолюциите, корупцията беше една от водещите теми в изказванията. Например делегацията на САЩ настоя за връщане към „основите“ в борбата с престъпността — фокус върху основните цели на UNCAC и Конвенцията срещу транснационалната организирана престъпност (UNTOC), при който правоприлагащите органи се концентрират върху разследване, преследване и подвеждане под отговорност на престъпниците и корумпираните участници, вместо да договарят нови протоколи, които са самоцелни и дублиращи.

Беше отправена и пряка критика: вместо да се посочват пропуските в прилагането на мерките срещу прането на пари, като част от престъпните деяния и корупционните деяния, дискусиите се отклонявали към теми като климата и неясни концепции за развитие.
Беше подчертана и тясната връзка между корупцията, насилието и дейността по наркоразпространението.
Прозвуча и припомняне за миналогодишните резултати: на сесията на CCPCJ и на Конференцията на държавите страни по UNCAC през 2025 г. бяха приети с консенсус две резолюции, ангажиращи държавите с конкретни действия срещу контрабандата на мигранти и улесняващата я корупция. Също така резолюцията по UNCAC в Доха е първата изобщо, призоваваща държавите да се борят с корупционните фасилитатори на контрабандата на мигранти.
За антикорупционната общност изводът може да бъде, че макар корупцията на тази сесия не бе обект на самостоятелна резолюция, тя беше призната като свързващо звено, без което измамите, трафикът и организираната престъпност не могат да бъдат разбрани, нито ефективно преследвани. Тежестта на същинските антикорупционни ангажименти остава върху механизма на UNCAC — но рамката, изградена във Виена, потвърждава, че битката с корупцията не трябва да се води изолирано.