Въпреки съществуването на обща европейска рамка чрез Директива (ЕС) 2019/1937, защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения, продължава да се развива неравномерно в различните държави членки.
Данните от последните изследвания на инициативата Voice Guard в България, Румъния, Испания, Чехия, Гърция и Люксембург очертава ясна тенденция: формалното транспониране на директивата не винаги води до ефективна и достъпна защита на практика.
В редица държави се наблюдава разминаване между нормативната уредба и реалното ѝ прилагане. Макар законодателните рамки да предвиждат механизми за защита, сигнализиращите лица често срещат затруднения при достъпа до навременна правна помощ, липса на ясна информация и ограничена институционална подкрепа. Това важи както за публичния, така и за частния сектор.
Сходен проблем е недостатъчната координация между различните институции и участници в процеса. В повечето от разглежданите държави липсва интегриран подход, който да обединява правните и практическите аспекти на защитата. В резултат на това подкрепата за сигнализиращите лица остава фрагментирана и често реактивна.
Друга ясно изразена тенденция е ниското ниво на осведоменост, както сред потенциалните сигнализиращи лица, така и сред организациите, които следва да обработват сигнали. Ограниченото познаване на правата и процедурите продължава да действа като възпиращ фактор и подкопава доверието в системите за подаване на сигнали.
В същото време в шестте държави се очертава и положителна динамика. Нараства интересът към изграждане на по-устойчиви и координирани механизми за подкрепа, включително чрез развитие на професионални мрежи от юристи и експерти, както и чрез използване на дигитални решения за улесняване на процеса на подаване на сигнали и гарантиране на поверителността.
Все по-осезаема е и необходимостта от трансгранично сътрудничество. Практиката показва, че сигналите за нарушения често имат международно измерение, което изисква по-добра координация между държавите членки и уеднаквяване на подходите.
Тези тенденции подчертават нуждата от преминаване от формално съответствие към реално функциониращи системи за защита – такива, които са достъпни, надеждни и ориентирани към нуждите на хората. Именно в тази посока се развиват и новите европейски инициативи, които комбинират експертна подкрепа, обучение и иновативни технологични решения, за да отговорят на съществуващите пропуски.
В дългосрочен план успехът на политиките за защита на сигнализиращите лица ще зависи не само от качеството на законодателството, но и от изграждането на култура на доверие, прозрачност и активна гражданска позиция в целия Европейски съюз.
VoiceGuard се изпълнява от международен консорциум с участието на неправителствени организации и партньори с международен опит, и е съфинансиран от Европейския съюз по програма „Граждани, равенство, права и ценности“ (CERV).
Прочетете нашата информационна брошура и ни посетете на: https://voiceguard-project.eu/ или ни последвайте във Facebook и LinkedIn.