
Липсва обща защита за лицата, подаващи сигнали за корупция, както и задължение за проверка на техните сигнали в няколко страни от ЕС, установи Transparency International в своя доклад, публикуван на 8 ноември 2023 г.
Това е напомняне, че стабилната правна рамка е от решаващо значение за защита на подателите на сигнали за нарушения.
Докладът разглежда законите за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, приети в 20 държави-членки на ЕС.
Двадесет и пет от 27 държави от ЕС са приели такива закони, за да отговорят на изискванията на ЕС, определени от Директивата за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, от 2019 г.
Оценката включва съответствието с минималните стандарти на ЕС и най-добрите практики в ключови области, за да се разбере колко добре защитават лицата, подаващи сигнали.
Основни констатации от доклада:
19 от 20-те държави не отговарят на изискванията на Директивата в поне една от четирите ключови области, обхванати в прегледа:
Правото на подателите на сигнали да докладват информация за неправомерни действия директно на властите;
Достъп до средства за защита и пълно обезщетение за претърпените вреди и за получаване на безплатни и лесно достъпни съвети;
Санкции за тези, които нарушават задължението за защита на подателите на сигнали.
Съответствие с Директивата
От 20-те държави:
Четири държави не позволяват на лицата, подаващи сигнали за нередности, да докладват за неправомерни действия директно на властите без ограничения.
Законите за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, в седем държави не гарантират, че лицата, подаващи сигнали за нередности, получават пълно обезщетение, обезщетение за претърпените вреди, а в други пет не се предвижда възстановяване на подателя на сигнала на позиция, която е заемал преди предприети ответни действия срещу него/нея;
Законите за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности на осем държави не предвиждат наказания за всички нарушения на правото на защита на лица, подаващи сигнали за нередности – т.е. отмъщение, ответни административни и съдебни производства срещу подаващи сигнали лица, намеса в подаване на сигнали и нарушаване на поверителността на самоличността на подателите на сигнали.
Нещо повече – в 19 от в 20-те разгледани държави законите за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, установяват наказания за съзнателно докладване на невярна информация, а в три държави санкциите за съзнателно съобщаване на невярна информация са еднакви или значително по-високи от предвидените за някои от нарушенията на защитата на лицата, подаващи сигнали.
Три държави не предвиждат в законите си за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, безплатни и лесно достъпни информация и съвети към (потенциални) лица, подаващи сигнали.
Най-добри практики в държави-членки на ЕС
От 20-те държави:
Само осем предоставят защита на лица за широк спектър от нарушения.
Само 10 държави изискват от националните си органи да приемат и да предприемат последващи действия по анонимни сигнали, и само девет изискват публични и частни организации също да го правят.
Само 10 държави изискват всички публични субекти да прилагат вътрешни системи за сигнализиране на нередности, независимо от размерът им.
Шестнадесет държави установяват наказания за организации, които не въвеждат вътрешни канали за сигнализиране за нередности в съответствие със законовите изисквания.
Законите за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности само в седем държави предвиждат правна или финансова подкрепа за подаващи сигнали в съдебни производства.
Основни препоръки
За да се гарантира, че лицата, подаващи сигнали за нередности, са ефективно защитени и наистина има възможност за подават сигнали за нередности, така че неправомерните действия да бъдат разкрити, прекратени и санкционирани незабавно – държавите-членки на ЕС трябва да:
Приемат промени в своето законодателство, за да гарантират съответствие с Директивата за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности.
Използват възможността да прегледат областите, в които техните закони не следват най-добрите практики.
Гарантират, че законодателният процес е бърз и прозрачен и включва всички ключови заинтересовани страни, включително гражданското общество.
Целият доклад на английски език може да намерите тук.