Асоциация „Прозрачност без граници“ изпрати своето становище до Народно събрание на Република България и Комисия по конституционни и правни въпроси по законопроекта за прозрачност и почтеност в управлението (сигнатура № 51-654-01-31), внесен на 27 февруари 2026 г. от група народни представители.
В позицията си за поредн път заявяваме, че подкрепяме принципната цел за повишаване на прозрачността и отчетността в управлението, но подчертаваме, че в настоящия си вид проектът не изгражда цялостна нормативна рамка на „отвореното управление“, а се свежда до създаване на регистър на лица, осъществяващи т.нар. „представителство на интереси“.
Липсва съответствие между заявените цели и съдържанието на законопроекта. Не са уредени системно трите основни стълба на съвременната концепция за open government: прозрачност, отчетност и участие. Проектът не отчита и действащата нормативна рамка (вкл. Административнопроцесуалния кодекс и Закона за нормативните актове), което създава риск от колизии и правна несигурност.
Изразяваме нашите сериозни опасения и от смесването на лобиране с гражданско застъпничество, без ясно разграничение между защита на частен икономически интерес и участие в защита на обществен интерес. Липсата на типология на субектите и на пропорционален режим поставя под риск основни права и принципа на правовата държава.
Заявяваме, че предлаганата институционална архитектура, при която регистърни, нормотворчески и контролни функции се концентрират в един орган, както и към предвиждането на „етични правила“ без минимални законови стандарти и ясна правна природа. В тази връзка се бихме искали да припомним и практиката на Конституционния съд на Република България относно изискването законът да съдържа пълна и ясна първична уредба, а не да прехвърля съществените елементи към подзаконови актове.
Асоциация „Прозрачност без граници“ призовава народните представители да не приемат законопроектът на първо четене и да се пристъпи към изработване на цялостна, концептуално издържана регулация на прозрачността и откритото управление, разработена в експертен формат и в диалог със заинтересованите страни.
Запознайте се с пълния текст на становището, което внесохме в Комисията по конституционни и правни въпроси към Народното събрание.