По време на международната конференция в Букурещ представихме нашето сравнително изследване за системите за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения в България и Румъния, изготвено съвместно с Transparency International – Румъния.
Изследването анализира прилагането на Директива (2019/1937) за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, и очертава както добрите практики, така и основните предизвикателства пред двете държави.
Сред основните изводи е, че въпреки съществуващата законодателна рамка, ефективната защита на подателите на сигнали остава недостатъчна както в България, така и в Румъния.
По време на конференцията беше отбелязано, че в България законодателството е сравнително добре развито, но прилагането му е затруднено от ограничен институционален капацитет и липса на ефективни механизми за подкрепа.
Сред основните проблеми са недостатъчната защита срещу ответни действия, липсата на психологическа и финансова подкрепа за подателите на сигнали, както и ограниченото обществено доверие в институциите.
Директивата ни казва, че страните членки трябва да създадат механизъм за подкрепа на лицата, правна помощ, достъп до психологическа подкрепа и финансова подкрепа там, където е подходящо. В България нито един от трите елемента не работи. Формално работи само възможността да потърсят правна помощ от Националното бюро за правна помощ по Закона за правна помощ, което обаче не е безплатна правна помощ. В Румъния колегите също се сблъскват с подобни предизвикателства“, подчерта Кремена Чобанова, заместник-изпълнителният директор на Асоциация „Прозначност без граници“.
Като положителен пример беше откроена ролята на Омбудсмана на Република България, който осъществява независимо наблюдение върху дейността на Комисията за защита на личните данни при прилагането на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Този механизъм е добра практика, допринасяща за повишаване на прозрачността, отчетността и независимия контрол върху функционирането на системата за защита на подателите на сигнали.
И в България, и в Румъния съществуват предизвикателства, свързани със запазването на конфиденциалността на самоличността на подателите на сигнали, както и с ефективното прилагане на предвидените в закона мерки за защита.
Сравнителният анализ показа, че макар двете страни да следват различни подходи, и в двата случая прилагането на законодателството остава ключовото предизвикателство.
Участието в конференцията даде възможност за обмен на опит между експерти от България и Румъния и за обсъждане на конкретни препоръки за подобряване на националните системи за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, в съответствие с най-добрите международни стандарти.
Прочетете сравнителното изследване с данни от България и Румъния тук.
Събитието е част от проекта LAW (Legitimacy and Accountability for Whistleblower Protection), финансиран от Европейската комисия по програма „Граждани, равенство, права и ценности“ (CERV).
