„Ние какво виждаме, най-много пари се наливат в нереформираните сектори – каци без дъно, това е здравеопазването с над 700 млн. евро и втората нереформирана система е на обществените поръчки“, посочи в интервю пред БНР Калин Славов, изпълнителен директор на „Прозрачност без граници“.
„И дори „Сигма“ показва над 40% поръчки с един участник и над 20% поръчки без конкурсен принцип с директно договаряне. И в тези системи изливате нови милиарди, които създават дефицит и милиарди заеми. Защо ги взимаш? Като наливаш повече пари в този механизъм, какво правиш – стимулираш го“, коментира Славов.
ЕК подготвя нова европейска стратегия за борба с корупцията и според Асоциация „Прозрачност без граници“ България е на път да пропусне възможността да участва активно в изработването на тази политика и да се окаже в ролята на държава, която просто изпълнява вече взети решения или не изпълнява.
„ЕК е в процес на подготовка на такава стратегия, която трябва бъде приета до края на 2026 г. и да има един 7-8 годишен хоризонт пред себе си. Един от ключовите инструменти беше приет преди тази стратегия – беше приета Антикорупционна директива, която хармонизира наказателно-правния аспект, вида на престъпленията, наказанията, давностни срокове“, обясни Славов.
Според него Стратегията е да отиде отвън този наказателно-правен подход:
„Темата за т. нар. добро корпоративно управление трябва да бъде част от националното законодателство – създаване на превантивни механизма в самите бизнес структури и прилагане от страните членки на ЕС и ЕК. Предложили сме възможността на граждани и НПО-та, когато имат обективни доказателства, да участват в делата, които са антикорупционни, което наричаме в правото активна процесуална легитимация. В доклади на ЕК и които е възложила на външни организации, се вижда ясно, че въпреки разкрития по линия на ОЛАФ и европрокуратурата има силна тенденция за неглижиране или блокиране на институции за по-нататъшното разследване.“
Затова предлагаме доброто управление и корпоративната почтеност да се превърнат в условие за достъп до публично финансиране. Организациите, които получават европейски или национални средства, следва да разполагат с ефективни механизми за прозрачност, вътрешен контрол, управление на риска, защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, и политики за предотвратяване на корупцията. Така публичният ресурс ще достига до надеждни и отговорни организации, ще се насърчи честната конкуренция и ще се намали рискът от злоупотреби с публични средства.
Славов каза, че е „крайно време да излезем от нашите нагласи, че Брюксел дирижира процесите, но трябва да преминем към европейското разбиране, че Брюксел сме ние и националните парламенти, което често се пропуска“.
Цялото интервю на Силвия Великова с Калин Славов чуйте от страницата на БНР.