Индекс 2023 година

Индексът на България през 2023 година е 45 пункта, с което страната се нарежда на 67 място в световната класация и на предпоследно място в Европейския съюз (на последното място за втора поредна година е класирана Унгария с 42 т.).

Изследването за 2023 г. показва, че страната все още не е преодоляла значителните проблеми  с върховенството на закона и с олигархичното влияние. Въпреки наличието на програми за законодателни реформи на няколко последователни правителства, следва да се отбележи, че законодателната дейност на парламента се отличава с две противоречиви характеристики – висок интензитет на законодателните промени и ниско качество на приетите закони. Под въпрос остава и ефективното приложение на законодателните промени. Приетият през 2023 г. закон за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения е пример за порочна законодателна практика и не е способен да постигне поставените пред него цели.  

Изостава навлизането на съвременна регулация и на икономически механизми за насърчаване на борбата срещу подкупването в частния сектор и въвеждането на стандарти за добро управление, което се явява и пречка в усилията за членство в ОИСР.

Резултатите от правосъдната реформа все още са сравнително ограничени по обхват и въздействие. Доколкото правосъдната система е инертна, са необходими време и последователни усилия, за да се проявят ефектите от предприетите мерки за промени в законодателството и в институциите на съдебната система.

Тенденцията за преодоляване на политическата нестабилност, в периодите на временните правителства, чести парламентарни избори, липса на законодателна дейност, изоставане в реформите за приемането на много от законите.

Огнян Минчев, председател на Управителния съвет на Асоциация „Прозрачност без граници“ със съжаление отбеляза, че „Ежегодно даваме, ако не еднакви подобни, то подобни оценки.

Очевидно е, че ръстът в резултата в началото на 21 век се дължи на дисциплиниращия ефект на присъединяването към Европейския съюз, но това не доведе до истинска модернизация на и реформа на институциите. Очевидно е, че потенциала на пряко въздействие на ЕС върху националните институции се изчерпа и сериозната институционална реформа и модернизация зависи от нас.

В допълнение отбеляза, че  Енергията на протестите в периода 2013-2014 и 2020-2022 доведе до политическа промяна, но не и до институционална реформа.“

Калин Славов, изпълнителен директор на Асоциация „Прозрачност без граници“ отбеляза че:

„Прилагането на най-високите стандарти и добри практики в областта на доброто корпоративно управление е добре да бъдат приоритетна тема, както за правителството, така и за бизнеса особено с оглед на процеса по присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за България.

Г-н Славов отбеляза, че относно антикорупционната реформа можем да говорим за отсъствие на цялостна визия и реформа по отношение на процесите за противодействие на корупцията. За съжаление Националната антикорупционна стратегия за периода 2021- 2027 остава само на хартия, а новият антикорупционен закон, който просто преструктурира КПКОНПИ като я раздели на две – състояние, което съществуваше и преди, едва ли може само по себе си да даде положителен резултат.

Ключовите закони, които България трябваше да приеме, както поради приемането ни като част от Еврозоната, така и заради изпълнението на „Плана за възстановяване и устойчивост“ останаха или неприети или приети само номинално.

По отношение на антикорупционната реформа можем да говорим за отсъствие на цялостна визия и реформа по отношение на процесите за противодействие на корупцията.

В нея имаше три големи насоки: наказателно правната, приоритет свързан с въвеждането на превантивни подходи и мерки по отношение на антикорупционните усилия на бизнеса и мерки свързани с тяхното икономическо и нормативно насърчаване, както и промяна в нагласите чрез образование.

„Тези реформи не се случват. Това е едно голямо предизвикателство, защото бизнесът трябва да бъде открит и почтен и да припознае за себе си системи, които да включват овладяването на антикорупционния риск, да защитава лицата, които подават сигнали за нередности, както и да има своята регулация за лобистки действия. Това са нормативни изисквания и ако правителството не подпомогне българския бизнес с тяхното въвеждане, рискуваме да имаме чисто икономически проблеми, както и българският бизнес да загуби своята конкурентоспособност. Това ще доведе до ограничаване да се работи с чуждестранните фирми, които работят в България, ще доведе до загубата на вече утвърдени партньорства, както и да бъдат загубени пазари“

Г-н Калин Славов отбеляза и че: „Това, което е „направено“ на полето на антикорупцията, остава само на хартия, като само по себе си преструктурирането не води до реални резултати.“

Резултатите от Индекса за възприятие на корупцията за 2023 г. може да видите и на сайта на Transparency International.