Подаването на сигнали е изключително важен инструмент за разобличаване на корупция, измама, безстопанственост и други нарушения, които застрашават обществената сигурност, здравето на населението, финансовия интегритет, околната среда и върховенството на правото. В антикорупционните изследвания има редица примери, при които информацията получена чрез сигнал, е спомогнала за установяването и предотвратяването на действия, които биха имали неблагоприятни последици за обществото. В този смисъл не би било пресилено да се каже, че сигналите са един от най-ефикасните инструменти за разкриването и наказването на корупционно поведение и нередности.
Разкривайки информация за нередности, подателите на сигнали са допринесли за спасяването на безброй животи и милиарди публични средства.
В същото време те често поемат висок личен риск. Те могат да пострадат като бъдат подложени на различни форми на дискриминация и преследване, в това число уволнение, съдебно преследване, арест, заплахи, физически и психически тормоз и други.
Добрата защита от подобни неблагоприятни последици стимулира подаването на сигнали и спомага за предотвратяването на нарушения и разкриването на корупционни практики. Докато липсата на такава може постави един човек пред нелекия избор да защити обществения интерес, като сигнализира за корупция или за друго нарушение, поемайки личен риск от възмездие.
Проблем
Към началото на 2020 г. действащо специално законодателство за защита на лицата, подаващи сигнали съществува във: Великобритания (1998), Румъния (2004), Словения (2011), Люксембург (2011, защита в рамките на трудовото законодателство), Малта (2013), Унгария (2013), Босна и Херцеговина (2013), Ирландия (2014), Словакия (2014), Сърбия (2014), Македония (2015), Холандия (2016), Франция (2016), Швеция (2016), Албания (2016), Италия (2017), Косово (2018), Латвия (2019).
Изоставането на България в сравнение с голям брой страни от ЕС и дори балканския регион в създаването на национални норми и практики изисква радикални мерки, които трябва да бъдат взети с чувство за политическа отговорност.
Решение
От 2017 г. Асоциация Прозрачност без граници“ активно се ангажира с темата за защитата на разобличителите. Усилията ни преди всичко са насочени към създаване на среда и предпоставки за приемане на национално законодателство.
Кампанията по застъпничество открои редица важни аспекти от този процес:
– Разбирането, че добрата защита на подаващите сигнали и тяхната увереност в нея ще мотивира гражданите да подават сигнали за нарушения, се споделя от широк кръг публични институции, неправителствени и бизнес организации.
– Незабавното започване на широк диалог с участието на всички заинтересувани страни, ще спомогне за безпротиворечивото въвеждане на адекватни национални правила за защита на разобличителите.
– Въвеждането на законодателството ще засегне в дълбочина различни отрасли на националната правната система, както в областта на материалните, така и в областта на процесуалните правила. Това откроява необходимостта от задълбочен анализ и оценка на въздействието върху засегнатите отрасли на правната рамка.
– Създаването на адекватна рамка за защита на разобличителите не се изчерпва с приемането на законодателство. Адекватното му прилагане следва да бъде сред приоритетните мерки „Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България за периода 2021 – 2027 г.“
Дейностите на нашата организация съвпаднаха по време с подобен процес на европейско ниво – приемането на европейската Директива относно защитата на лица, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза, с която се въвеждат общите европейски стандарти за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности.
Транспонирането на Директивата в националното законодателство ще засегне както държавните органи и общините, така и най-широк кръг от представителите на бизнеса, които ще трябва да предприемат и изпълняват практически мерки в тази посока.
Асоциация „Прозрачност без граници“ стана част от Whistleblowing International Network.
Като асоцииран член на Whistleblowing International Network (WIN), Асоциация „Прозрачност без граници“ ще има възможност да работи с редица други европейски неправителствени организации за да обменят опит, подкрепа и повишаване на осведомеността сред гражданското общество в България и Европа.
Като организация, която от години работи за адекватна защита на лицата, подаващи сигнали в България, Асоциация „Прозрачност без граници“ с готовност участва и в инициативата EU Whistleblowing Meter, която ще проследи напредъка по транспонирането на Директивата във всички държави от ЕС.
