Индексът на България през 2020 година е 44 пункта, с което страната се нарежда на 69 място в световната класация и на последно място в Европейския съюз, заедно с Унгария и Румъния.
Индексът на България през 2020 година е 44 пункта, с което страната се нарежда на 69 място в световната класация и на последно място в Европейския съюз, заедно с Унгария и Румъния.
В сравнение с предходната година индексът бележи незначително повишение от 1 пункт. Промяната от една точка в резултата на Индекса не е статистически значима, като в тази връзка следва да се вземат предвид две обстоятелства: 1) стойности на индекса под 50 пункта са показател за систематичен проблем с корупцията и за неефективна борба; 2) за отбелязване на съществен напредък е необходимо подобрение на резултата със статистически значимо повишение над 3 пункта.
Изследвания, формиращи индекса на България
При съставянето на корупционния индекс са използвани резултатите от изследвания, доклади и аналитични оценки, публикувани от авторитетни международни изследователски и финансови институции.
Тези данни отразяват следните съществени детайли:
относително позитивните оценки относно перспективите за икономическо развитие се дължат на: 1) процеса на присъединяване към еврозоната, 2) както и на някои действия по развитие на базисна инфраструктура на страната;
негативните оценки са свързани с: 1) неефективно функциониране на институциите, забавяне на реформи в ключови сфери и неефективно разследване на корупцията; 2) неефективно и непрозрачно изразходване на обществени ресурси, включително и във връзка с ограничаване на ефекта от пандемията; 3) намалено ниво на прозрачност и отчетност на институциите от изпълнителната и законодателната власт, мотивирано и от противоепидемични мерки срещу COVID; 4) ограничени възможности за упражняване на граждански контрол върху институциите, 5) медийна среда, която се характеризира с концентрация на медийната собственост, политически натиск върху медии и уволнения на журналисти.
ИНДЕКСЪТ НА ДЪРЖАВИТЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Средната стойност на индекса за държавите-членки на Европейския съюз за 2020 година е 64,14, а включването на Норвегия, Швейцария и Исландия в общоевропейската класация формира обща регионална оценка на ЕС и останалите държави от Западна Европа от 66 пункта.
Резултатите от изследването показват, че скандинавските държави отново заемат водещите позиции в регионалната класация. Първо място в европейската класация заема Дания, следвана от Финландия, Швеция и Швейцария. Оценките на тези страни свидетелстват за ефективно прилагани правила, регулиращи поведението на политиците и на държавните служители, както и за наличието на стабилни системи, осигуряващи прозрачност и отчетност при функционирането на институциите.
В дъното на европейската класация, със стойности под 50 т. са пет държави: Словакия (49), Хърватска (47), Унгария, Румъния и България (и трите държави със стойност 44 т.).
Най-сериозна негативна тенденция се отбелязва при Унгария, чийто индекс се понижава от 55 т. през 2012 г. до 44 т. Основните причини за това са авторитарният подход в управлението на страната, злоупотребите със средства от ЕС, натискът над гражданските организации и академичните институции и нарушаването независимостта на медиите. Негативната тенденция се затвърждава при Турция (от 49 до 40 т.), Босна и Херцеговина (от 42 до 35 т.) и Македония (от 43 до 35 т.).
Сравнението между индексите на България и на останалите държави от ЕС показва откроява тенденция на сериозно изоставане. В това отношение са показателни тенденциите за периода 2012 – 2020 г. при индексите на Естония (повишение от 64 до 75 т.), Чехия (повишение от 49 до 54 т.), Латвия (от 49 т. до 57 т.) и съседна Гърция (която преодоля кризата и от 36 т. през 2012 г. и достигна индекс от 50 т. през настоящата година).
Можете да прочетете повече информация за резултатите от Индекс за възприятие на корупцията в световен мащаб и на страницата на Transparency International.
